Агресия

Материалът е подготвен от Айсидора Ставрева –
социален психолог към МИКЦ - Враца

Агресивно поведение е това, с което съзнателно се причинява вреда или болка по различен начин и с различни средства. Тя се дължи на действието на различни фрустриращи фактори и събития. Често страх или застрашаване са повод за нея,а в основата на страха е избягването на физическа или душевна болка. Ако агресията се използва адекватно тя дава енергия, която е необходима за жизнения процес.
Фрустрацията е състояние при което човек се чувства излъган в своите собствени очаквания и е лишен от възможножността да достигне силно желана цел поради външни или вътрешни препятствия.

Според психолозите се различават два типа агрисивност:
1.Защитна или доброкачествена/инстиктивна/ агресивност, притежавана от всички висши животни и от човека и свързана с естествените процеси на приспосабяване на индивида към средата.
2.Злокачествена агресивност, тъждествена с разрушителността и жестокостта, характерна само за човека и непритежаваща никакви филогенетични основания.

Агресията има различни форми:
1. Вербална агресия –обидни думи иронични забележки и намеци, обидни квалификации и епитети.
2. Телесна агресия - причиняване на физическа болка на друг човек с или без предмет /хапане, удряне,, ритане, горене с цигара, скубане, щипане, плесници, удряне с юмруци, ритници и др./
3. Психическа агресия - ограничаване на волята на друг човек и правото му на самостоятелно вземане на решение, пренебрежение, подценяване, унижаване, обиждане, незачитане, заплахи, изнудване, манипулация, анонимни писма и обаждания и др.
4. Непосредствена - когато сама по себе си е цел.
5. Опосредствена - когато е средство за постигане на цел.
6. Пряка - изразява се чрез непосредствени физически и невербални действия.
7. Непряка/изместена/ - когато обектът не е ясен, или ответните действия на обекта могат да бъдат с неприятни последствия за обекта на агресия.
8. Видима - тази която забелязваме, човек е раздразнителен, избухлив, без причина, неоснователно хаплив,. Това е често разпространена форма , породена от липса на самоувереност, чувство за малоценност или за вина от неосъзнато тревожност.
9. Скрита/незабележима/ - наблюдава се скованост в поведението, прекомерна емоционалност, нервност или прекалено спокойствие. Често се натъкваме на прекалено спокойствие , прекалена учтивост, прекалено покорство спямо даден авторитет и всичко това се натрупва се в подсъзнанието на личността / динамит под разцъфнала градина/. То е неосъзнато.
10. Инструментална - използване на сила и предмети.
11. Индиректна - агресивният манипулира другите за да атакуват те жертвата вместо него. Той използва взаимоотношенията в групата, за да участва в атаката, което му позволява в повечето случаи да остане неидентифициран и по този начин да избегне ответните действия.
12. Релационна - нанасянето на вреда е фокусирано върху отношенията на жертвата с останалите, увреждане на приятелския отношения, опити за изолация на член от групата.
13. Опозиционно поведение - вечно несъгласие на дадена личност с мнението на другите.
14. Агресивна раздразнителност - проявява се с явна непоносимост към другите.
15. Агресивно недоверие - опониране без причина
16. Агресивна ревност и омраза.

Критерии за агресивност: • вербална агресия
• бягство от училище
• бягство от къщи
• кражби
• влизане с взлом
• разрушаване на частна собственост
• физически нараняване на човек или животни
• участие в сбивания
• нападение в гръб
• психологически тормоз
• рекет, изнудване
• въоръжен грабеж
• сексуален тормоз
• запалване на пожари

Ако 3 от тях се случат в разстояние на 6 месеца при даден индивид, то той е склонен към агресия.

Положителни прояви на агресията:
1. Да даде настойчивост, да се научите да ходите като малко дете.
2. Да се развиете в пубертета и да разширите границите си.
3. Да предупреди, че вашите граници се прекрачват.
4. Да осигури отклоняване на заплахи от вас.
5. Да се изявите в спорта. И във вашта работа.
6. Да защитите собстванета си територия.
7. Да излизате в открита конфронтация в конфликти.
8. Да подхождате активно към ситуации и хора, вместо да изчаквате.
9. Да проявявяте гняв и досада, чрез които въздухът се прочиства и можете отново да стигнете до творческо решение.

Предотвратяване на агресията:

1. Въвеждане на правила срещу агресивността , определяне на ясни граници и отстояването им.
2. Намаляване условията за насърчаване на агресията. Елеминиране доколкото е възможно на поводите за нея.
3. Ограничаване на сблъсъците.
4. Негативни прояви при друго лице можете да насочите към по-добра и градивна посока. Помагане на опонента да изрази с думи чувствата си на гняв, за да бъдат приети и обсъдени.
5. Формулиране на ясни правила и последователно отношение при възпитанието на децата, използване на позитивни методи на възпитание.
6. Възпитаване на морални ценности и уважение на собствената и чуждата личност. Повишена чувствителност към моралните ценности.
7. Формиране на адекватна и реалистична самооценка и самоуважение .
8. Повишен самоконтрол.
9. Физическо проявяване на агресията по конструктивен начин чрез спорт: удряне на боксова круша, ,скачане, бягане, плуване,фитнес,танци и др.
10. Трансформиране на гнева.
11. Повишена чувствителност към моралните ценности.
12. Проява на състрадание и чувствителност спрямо проблемите на другите
13. При добрият подход към агресията е необходимо преди всичко собствената агресия да не се игнорира и подтиска, а да се приеме като една обикновена емоция.
14. Даване да разбере че приемате агресията като емоция, което не означава че приемате проявата на насилие.
15. Маркиране на агресията и проявяване в себе си в раннен стадий/ напрегнатост раздразнение и гняв/
16. Здраво да се държи от повече хора на лице, което е склонно към насилие, докато то се осъзнае.

Помощ за потърпевшите:
1.Консултации с психолог за преодоляване на стреса.
2.Консултация с лекар специалист при физическо нараняване.
3. Прекъсване или ограничаване на контактите с лица склони към насилие.

Помощ за извършителите:
1.Консултации с психолог за повишаване на самоконтрола.
2. Маркиране на агресията в ранен стадий.
3. Трансформиране на гнева.
4. Повишаване на чувствителността към проблемите на другите и към моралните ценности.

Към кого да се обърнем за помощ:
1 . Родител ,баба,дядо,/възрастен човек на улицата/
2 . Учител
3. Педагогически съветник, психолог
4. Директор
5 . Социален работник в отдел Закрила на детето
6. Лекар
7. Инспектор ДПС
8. Полицай, полиция тел. 166

Как да се предпазим:

1. Да се избягват на срещи и контакти с лица с агресивно поведение. Да не се остава насаме с или в затворено помещение с него или тях.
2. Да се запази спокойствие и да се избягва показване на страх и несигурност в поведението.
3. Да се избягва доверяване на хора с агресивни черти в поведението.
4. Да се избягва доверяване на непознат или слабо познат човек.
5. Изработване на план за сигурност при системно повтарящи се агресивни прояви от страна на близък, с който контактът не може да бъде избегнат.
6. Сигнализиране в полицията при опасни ситуации.
6.Сигнализиране в Отдела за закрила на детето при рискове за живота и здравето на детето.